често си спомням лицето на майка ми
докато спеше преди много години
леглото беше спокойно
тялото й се стелеше отгоре му
като мъгла в късна нощ
съвсем друга беше в съзнание
наблюдавах я отстрани в детството –
как повдига ръка
измерва ъгъла
тънка е границата
между удара и погалването
майка ми
която никога не ме обикна будна
ме придърпа веднъж в съня
дланите ѝ бяха есенното слънце по кожата ми
но не помня
тя ли сънуваше или аз
muitas vezes recordo o rosto da minha mãe
a dormir há muitos anos
a cama estava serena
o seu corpo jazia nela
como a névoa numa noite tardia
era outra muito diferente quando estava consciente
olhava para ela a partir de um lado na infância :
como levantava a mão
media o ângulo
é fina a raia entre bater e acarinhar
a minha mãe
que nunca me quis acordada
abraçou-me uma vez enquanto dormia
as suas mãos eram o sol do outono na minha pele
mas não me lembro
se era ela que sonhava ou era eu
